„Морето, морето, морето…”

Кристина Божидарова Ангелова /X а клас/ – възпитаник на ПГАТ „Цанко Церковски” за пореден път доказва своите възможности да покорява най-високите върхове в литературното творчество. Този път младият талант заема Първо място в XI Национален конкурс за литературно творчество и компютърна рисунка „Морето, морето, морето…” в раздел „Поезия” /трета възрастова група IX – XII клас/, организиран от ЦПЛР – Общински детски комплекс – град Варна, със своето стихотворение „Попитай морето”.

На 26.XI.2016 г. Кристина, заедно със своя класен ръководител и консултант – г-н Асен Асенов – присъстваха на церемонията по връчване отличията на наградените лауреати в трите раздела на конкурса – „Поезия”, „Проза” и „Компютърна рисунка”, проведена в Концертната зала на Младежки дом – гр. Варна.

Нашето момиче бе отличено сред 180 творби на 155 участници от 34 населени места и лично поздравено от г-н Станислав Пенев – поет, член на Съюза на българските писатели – Варна, председател на Сдружение „Литературно общество” – Варна и председател на журито в раздел „Литературно творчество”.

Ръководството и колективът на ПГАТ поздравяват Кристина за високото отличие и й пожелават нови творчески успехи по пътя на изкуството.

Попитай морето

Безмълвно стоя край брега на морето
и взирам се плахо във морската шир.

Нима този свят е кълбото което
е само прашинка в безкраен всемир?

Как този бряг е за някой утеха,
за друг е преграда, капан и стена?

Как всеки миг отронват се леко
в небето – въздишка, в морето – вълна?

Среща ли вятърът буен беснеещ
макар и за кратко неземен покой?

Дали е и той за пристан копнеещ
във зимния мраз и във летния зной?

Носят ли чайките късче надежда
тихо, смирено на своите криле?

Кой, как, кога  в битието отрежда
дали тя се ражда, дали ще умре?

Търсят ли хората брод в небосвода
звездите блестят ли еднакво за тях?

Каква ли е тази човешка природа
родена от обич, родена за грях?

Гледам, въздишам, присядам и ето
скоро изплува спомен солен
как сме били едно със морето
аз съм във него и то е във мен.

И пак тихо – мълком шептя и го питам:
„Как да запазя у мене детето?”

А то ми отвръща, макар и без думи:
„Все питай морето, морето, морето…”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *