На 28.03.2017г. в ПГАТ „Ц.Церковски” гр. Павликени отбелязаха с рецитал 130 години от рождението на Димчо Дебелянов. Инициативата е на ученици от клуб „Художествено слово” с ръководител Иван Иванов.
Целта на рецитала е учениците да се гордеят с поезията на Дебелянов и да не забравят неговите стихотворения.Те бяха рецитирани по хронологичен ред, в който се проследят основните моменти от живота му.
Димчо Дебелянов е роден в Копривщица. Баща му умира през 1896 г. и семейството се премества в Пловдив. След завършване на училище започва работа в Централната метеорологична станция.
Димчо Дебелянов записва право, а след това заменя юридическите науки с лекции по литература. Не завършва поради липса на средства. За първи път публикува свои творби- пет стихотворения- през 1906 г. в сп. “Съвременност”. Името му скоро се появява и в списанията “Българска сбирка”, “Из нов път” и “Съвременник”. От 1907 г. в стиховете му вече присъства символистичната образност. В “Съвременник” на 15 май 1910 г. поетът отпечатва прочутото си стихотворение “Черна песен”. Същата година заедно с Димитър Подвързачов подготвя за печат “Българска антология. Нашата поезия от Вазов насам”.
През Балканската война Дебелянов е мобилизиран и отбива военната си служба в Самоков. През 1912 г. на страниците на сп. “Смях” е публикувано стихотворението “Да се завърнеш в бащината къща…”, а след година излиза и друг негов шедьовър- “Аз искам да те помня все така…”.
След края на войната Дебелянов постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево, която завършва през март 1914 г. Няколко месеца след това става докладчик в Сметната палата. По това време съдейства на Димитър Подвързачов за издаването на списание “Звено”. В първата книжка от същата година публикува символистичната си творба “Легенда за разблудната царкиня”.
Когато започва Първата световна война Дебелянов е мобилизиран и на 29 януари 1916 г. той е на фронта. В първите месеци там написва “Нощ към Солун”, “Прииждат, връщат се”, “Сиротна песен”.
На 2 октомври 1916 г. Дебелянов поема командването на V рота. Тя е под постоянен обстрел. Ротата дава жертви. Дебелянов е ранен в корема и след няколко минути издъхва. Погребан е в църквата на Демир Хисар. След петнайсет години костите му са пренесени в Копривщица.
Дебелянов не издава приживе своя книга. През 1920 г. Димитър Подвързачов и Николай Лилиев съставят първата стихосбирка на поета.
Учениците бяха подготвили програма, която предизвика бурни аплодисменти от публиката.