Както всяка учебна година, гимназията се разделя с порасналите вече свои възпитаници. За училището най – важни са учениците. Без тях то не може да съществува, ще бъде една празна и изпълнена без съдържание сграда. Тъжен, но и радостен миг. Тъжен за гимназията, защото поредният випуск напуска класните стаи, но и радостен за абитуриентите, защото те завършват своето дванадесетгодишно обучение и, окрилени от младостта, поемат по неизвестния път на живота.
Казваме си „Довиждане!” и споменът за прекараното време в училище възкресява радостни и недотам радостни моменти от съвместното ни съжителстване. Сълзи от умиление се появяват в очите на абитуриентите и на техните учители. Вярваме, че сме подготвили достойни и добре обучени граждани на България, които ще допринесат със знанията и труда си за нейното развитие.
На добър час, абитуриенти!
